ВАНГА И ХРАМЪТ 

Посвещава се на 25-годишнината от освещаването на храма „Св. Петка Българска“

Автор Жени Костадинова

Книгата онагледява необикновения живот на една велика личност, белязана с тежкия кръст на слепотата и провиждането на човешките и народни съдби. В нея авторката е включила над 100 фотографии, илюстриращи етапите на построяването на храма – снимките показват как от диво и пусто мястото се превръща в оазис на духовността и вярата.

„Този юбилеен албум е необходим, за да напомня на българите, че сред тях е живяла личност с велик дух и душа, раздавала своята човечност и благородство на хората до последния си миг”, казва авторката. „Ванга е от малкото останали светли примери от нашето съвремие, които ни топлят със своя хуманизъм и безкористност. Средствата, които тя имаше вложи в изграждането на храма, имотите си дари на държавата. Тя живееше, за да помага и дава надежда на хората, да зарежда с оптимизъм своя обичан народ”, пише в предговора на книгата си Жени Костадинова и подчертава, че завещаното от Ванга духовно наследство – храмът, е не само съхранено но и надградено от фондацията на нейното име. Пророчицата почива две години след освещаването на храма, а повече от 20 години след това хората от фондацията доизграждат комплекса и го облагородяват.

Книгата „Ванга и храмът” съдържа над 100 фотографии.

Албума може да закупите в комплекс „Ванга“ или да поръчате на тел. 0887 667 670 и 0887 667 678.

Цена: 10.00 лева

Леля Ванга

В действителност това, което си спомням, е, че с леля Ванга се запознах преди 46 години в Петрич – още не беше дошла на „Рупите“. Предстоеше ни световно първенство. Тя веднага, разбира се, позна. Малко остро реагира, но тогава тя предсказа и разказа цялото предстоящо световно първенство. По-късно я видях след 11 години. И не знам защо тогава тя разказа всичко това. Може би защото трябваше да ни впечатли; трябваше да повярваме – бяхме аз и Красимира Филипова. По-късно Красимира Филипова заедно с децата си стана нейна кръщелничка. Леля Ванга много я обичаше и все казваше: „Ти си ми най-старата кръщелница“. Беше невероятно чист човек – чист във всяко едно отношение. Чиста като физика, чиста като душа. За нея чистотата беше издигната в култ. Благ човек.

Много хора имат други спомени. Някъде, където се опитваха да я лъжат; където тя усещаше, че имат нечисти помисли, тя ставаше много груба, но аз не съм присъствала на това, тя да ругае, да вика. Не съм, затова, когато чета, се удивлявам.

Лично аз като човек категорично не съм светица и затова винаги, когато идвах при леля Ванга, особено много се притеснявах, защото си казвах: „Тя сега ще ми се скара за това, което съм направила, за друго, за трето“. Нито веднъж не ми се скара. Тя просто много тактично ме караше да размишлявам. Тя беше от тези хора, които поне с мен разговаряше така: „Казвам ти, дъще, сещай се, снахо“. Аз много често идвах, но за първи път съм в тази стая и се притеснявам, че седя на нейното легло, защото имам чувството, че тя не е напускала този дом. Леля Ванга каза: „Дойдох на „Рупите“, защото силите така ми казаха“ – силите, които я ръководеха. Значи, тя казваше: „Тук има изключителна енергия; тук има тунел, канал към небето“. Когато идвах с жената, която също беше кръщелница на леля Ванга – Лили Владинова от Враца, тя винаги караше Лили да почисти, а мен ме оставяше в колата да почивам. За нея задължителна беше следобедната лека почивка, ваната. Не знам, тази чистота ме е впечатлявала и тя когато говореше, няма да забравя, тя говореше за един циганин – неин приятел, който дойде накрая да се сбогува с нея, те дори не го пускаха, но тя усети и каза: „Пуснете го, пуснете го!“. И когато този човек си отиде, тя каза: „Нешка, ти не можеш да си представиш каква чистота е у тях“. И казва: „Поканиха ме на гости“ и всички викат: „Къде ще ходиш?“… Казва: „Такава чистота!“

Присъствала съм на много разговори. Много от тях съм забравила, други са се запечатали в съзнанието ми. Болката, болката, както колкото аз напредвам във възрастта, толкова болката от всичко това, което виждам около себе си като живот, като хора, като морал, ме наранява; от всичко това, което виждам, ме боли, то можем да си представим тя какво виждаше. Болката беше изписана в последните години на лицето `и. И дори веднъж аз `и се оплаках, че не мога да спя през нощта, не мога. Освен че каза: „Хайде, Нешке, да се сменим“, с което много ме засрами, тя каза: „Знаеш ли, аз спя 8 минути в денонощието“ и казва: „Докато вие спите, аз обикалям над света. Нешке, колко болка виждам, колко страдания, колко мъка!“. Ето всичко това нещо беше отпечатано на лицето `и. А мен ме болеше за тази жена, защото безкрайно я обичах. Безкрайно я обичах! И почитах, разбира се. И тя ни обичаше. Тя мислеше за нас и се грижеше за нас. Докато тя беше жива, каквото и да ми се случеше, аз като че ли имах опората `и. Да, не в този смисъл на думата, че тя някъде ще ме защити (аз знаех, че тя ме защитава). Тя беше пример. Беше дадена на нашия народ, на нашата нация, на народа на България – без значение дали са българи, турци, арменци, цигани, това е народът на България. Тя ни беше дадена като един обединител, като един мъдрец, който да ни съветва.

Лошото е, че дори аз често идвах, тя ме съветваше, а често не `и изпълнявах съветите. А няколко пъти разбирах и грешката си. Дори в момента аз все още съм жива, почти всички наши приятели си отидоха, гледам учредителите на Фондацията, там има само един жив – Митко Вълчев, и аз отсъствам от снимката, но просто всички те липсват. А тя хем телом не е тук, хем духом е между нас. Аз, когато идвам на „Рупите“, винаги казвам: „Отивам при леля Ванга“ – инстинктивно, без да се замислям, „Отивам при леля Ванга“, и усещането, че тя е тук, и че тя пак ще ми каже, както веднъж `и казах: „Лельо Ванга, ти предсказа това, аз не те послушах, но след седем-осем месеца се случи“. И тя казва: „Е, Нешке, не аз ти го казвам. На мен Бог ми казва да ти го предам“. И ако е тук, тя сега пак ми казва: „Е, Нешке, аз ти го казах, ти не слушаш, но на мен така ми се казва да ти предам“. А аз все искам да избегна това предсказание, защото тя каза: „Ти ще бъдеш 25 години треньор“. Да, 25 години бях. Точно на 25-ата година ми се отне възможността да бъда треньор. На пръв поглед хората смятат, че това са моите момичета – те направиха така, те ме изгониха. Не, те просто бяха избрани да свършат това предсказание, както Юда е избран, за да се изпълни предсказанието.

И аз сега се опитвам, искам, толкова много искам, толкова много знам, искам да дам това, което знам. Искам за България пак да върна онази слава, макар и за две-три деца. И винаги – преградата. Ето и заболяването ми. И в това заболяване тежко аз още веднъж обещах, че наистина, разбрах посланието, няма да бъда повече треньор. Да, ама пак влизам в залата, пак ми се иска нещо да се промени, предсказанието да се промени. Защо не се променя? Пречките са такива, че аз не мога да ги преодолея, защото те не са от мен.

Ето това е. Всички се интересуваме от това какво е казала Ванга, какво е предсказала за света. И ако знаем точно какво е предсказала, а тя каза: „Моли се, Нешке, моли се Бог да пощади света, защото алчността ще унищожи света!“. Е, ако всички го знаем – ние всички го знаем това, че нашата алчност унищожава ресурсите на тази планета – те не са безконечни, че всичко това, което ние трупаме, искаме, потребяваме, е абсолютно ненужно, абсолютно! Вижте, ето стаичката – невероятна чистота, едно легло на една душа вселена. Вселена! И наистина, как това крехко тяло издържаше, тази душа? Тя живееше за хората. Но хората това сме – Тома неверни: „Е, да де, тя Ванга каза, ама може и така“.

Е, може, ама не може!

Леля Ванга на всички липсва. На всички липсва. На мен понякога до болка ми липсва, до болка.

Незабравима и вечно жива

С леля Ванга се познавам от детската си възраст, тъй като тя беше в близки приятелски отношения с моята майка.

Първата ми среща е като съм бил на десет години, това значи е 1954 г. Естествено, по-големи контакти имахме след 1980 година, когато нашият колега и приятел Митко Вълчев имаше проблеми от катастрофа. Наложи се да го посетя в болницата в Благоевград, където се видяхме с леля Ванга. Въпреки че вниманието `и бе насочено към Митко, успях да разменя няколко думи с нея и бях силно впечатлен от невероятната памет на леля Ванга. Тя помнеше поводите по които сме я посещавали  с майка ми и баща ми, сякаш това се е случило вчера. На тръгване леля Ванга ми каза да я посетя на Рупите, когато ми се отдаде пътуване за този район. И така след първото ми отиване там, моите срещи с нея зачестиха, защото чувствах, че имам потребност да общувам с леля Ванга, а и тя винаги ме приемаше като желан гост.

Впоследствие, през есента на 1984 година станах свидетел на завещанието, което леля Ванга направи на българската държава. Това се случи в малката `и  къщичка на Рупите. Предварително нямах информация за това събитие. В този ден бях по служба в Петрич и реших да се отбия до Рупите. Там бях изненадан от присъствието на петричкия съдия Иван Павлов, кмета на община Петрич Стоил Божиков и още няколко човека, които познавах от преди. Както винаги леля Ванга ме прие радушно и ме покани да остана при тях, на верандата. Беше в добро настроение и каза на съдията да напише завещанието. Под нейна диктовка той записа изразената воля на леля Ванга, че дарява цялото си движимо и недвижимо имущество на българската държава. Съдията прочете пред всички присъстващи написаното, леля Ванга постави пръстов отпечатък, двама свидетели се подписаха под него, а после своя подпис положи и съдия Павлов. Обстановката беше приятна, настроението приповдигнато и всички присъстващи се изредихме да целунем ръка на леля Ванга и да я поздравим за стореното. Всеки от нас малко или много знаеше за интригите около нея и затова одобрявахме постъпката `и. Леля Ванга каза, че с направеното завещание е свалила от себе си голям товар… Почерпи ни с бонбони, сбогувахме се и ние си тръгнахме, а тя излезе пред къщичката си, седна на пейката и започна да приема чакащите, може би повече от 50 човека.

Фондацията е учредена на 4 декември 1994 година. Инициатори за създаване на сдружението са особено ценените от леля Ванга Димитър Вълчев и академик Светлин Русев. Аз съм член на фондацията от учредяването `и. Преди 15 години бях избран за председател на фондацията и продължавам да я представлявам.

Трябва да поясня, че преди създаване на фондацията, леля Ванга с нейни парични средства, с нейно душевно виждане и усещане съгради черквата „Света Петка Българска“. Дългоочакваната `и мечта се сбъдна с помощта на много хора. И все пак сред всички се открояват няколко личности, за които леля Ванга неведнъж говореше с благодарност и уважение. Ще спомена само Светлин Русев. Наред с другото му значимо участие, тя му възложи да направи иконите и му посочи как да изглеждат. Присъствах на срещата, когато му каза:

– Светлине, тук не е място за светци и ангели, а е място за измъчени болни хора, на които аз съм дала помощ, и моля те, ти да нарисуваш точно такива физиономии, на които аз съм помагала.

Това желание на леля Ванга беше водещо при изографисването на иконите и стенописите. От леля Ванга съм чувал, че на този свят няма случайности, че всичко случващо се в живота ни е предопределено. Тя можеше да прониква в човешките дълбини, да вижда невидимите за нас неща и да отрежда съответно място на допуснатите до нея хора. Светлин беше от малкото, ползващи се с пълното доверие на леля Ванга.

Ритуалът по освещаването, на което присъствах заедно с хиляди гости, се изпълни на 14 октомври 1994 година от Неврокопския митрополит Натанаил. Няколко месеца след това леля Ванга дари храма на фондацията.

Няма да говоря за проблемите, свързани със строителството на храма, с утвърждаването, с признаването и т.н. Те, както казваше леля Ванга: „отшумяват ден за ден; остава това, което е изградено и то ще надживее всички ни… тези след нас ще разчитат посланията и ще дават точна и вярна оценка на сътвореното“.

Последното честване на рождения ден на леля Ванга беше на 3 октомври 1995 г., в „Рупите“. Получи се много мило тържество. Няма да забравя, че на този ден леля Ванга ни подари по една книга, написана за нея от професор Величко Добриянов, която пазя като скъпа реликва. Тогава на никой от нас и през акъла не ни е минало какво ще бъде тук след една година. Сега, припомняйки си думите изречени от леля Ванга, внимателното отношение към всички присъстващи и цялото `и поведение, съзирам знаци, които ни е давала, но кой да ги проумее. Ние я бяхме приели като вечна даденост, неподвластна на биологичните закони. Забравяхме, че и тя е земна, и като всеки човек един ден ще си замине в небесното царство.

Свидетели сме, че и след смъртта на леля Ванга на 11 август 1996 г., потокът от близки, познати и почитатели, които искат да отдадат почит към нея, непрестанно се увеличава. Посещаемостта на деца и възрастни от много държави е ежедневна в храма и в района на църквата. И това всичко е благодарение на нейното име, на нейния феномен, с който тя е помогнала и вдъхвала добри чувства във всеки, който се е доближил до нея.

Страдалческата съдба на леля Ванга, нейната божествена дарба, нейната филантропия, продължават да държат будни членовете на фондацията за осъществяване на целите, залегнали в устава. Всеки от нас със скромния си принос, но най-вече приноса на Митко Вълчев, който от дете е с леля Ванга и на него тя се доверяваше за всичко, се стараем да поддържаме този терен, този храм така, както ни заръча Пророчицата.

Не рядко, мисловно се връщам на срещи и разговори с леля Ванга и преоткривам истини, за които тогава не съм се замислял. Липсват ми мъдростта и добротата на леля Ванга и затова често посещавам „Рупите“. Там тя ни събираше, там търсихме нейната помощ. Там чувахме ненатрапчивите съвети на леля Ванга: за молитвено общуване с Бога, за щедрост и великодушие. Там сега се стремя с конкретни дела да покажа, че съм на висотата на доверието, което тя ми отреди.

Аз вярвам в безсмъртието на леля Ванга, вярвам че душата `и обитава това свещено място и продължава да помага на страдащите. Тя е на „Рупите“, и на когото е дадено, понякога се докосва до нейната сила и получава това, от което има нужда.