Невъзвратимото се случи.
Неочаквано, разтърсващо за всички, защото той живя неподвластен на времето с неукротима енергия, отдаден на творческото си призвание до последния ден от земния си живот. Неизбродима пустота зейна след него в културния живот на България. Колкото и да съзнаваме човешката тленност, всички които сме докоснали светлата му личност, дълбоко скърбим. Съзнаваме, че той се пресели във вселенските и духовни простори, които населяваше и приживе светлия му дух. За да бъде заедно със своите духовни събратя и приятели Константин Павлов, Йордан Радичков, Тончо Жечев, Дечко Узунов, Кирил Петров, Петър Увалиев, Ванга и още и още светли личности на духовността. Въпреки това ние сме покрусени. Заради нас самите, заради това, което той можеше още да даде на България, като художник и общественик. Ако не бяха административната мудност и безхаберие в нашето днес. Защото ще ни липсва гласът му там, където го очаквахме с надежда да говори за болезнените въпроси от сегашния живот, за приятелството, за човешката и професионална доблест, за хуманността, за духа. Художниците го наричаха директно Светлине, въпреките респектиращите академични и обществени звания, които не го отделиха от живия живот. Могъщото му творчество е сплав от най-високо художествено майсторство със затрогващите страни на съществуването, сегашно и предишно, в незабравими, дълбоко вълнуващи творби.
Ето думи за тях:
Константин Павлов – „ В хаоса на всяко настоящо време, плават частици от вечното време- прашинки от глината, с която Бог е заченал човека“.
Йордан Радичков – „Той потърси човека в тишината, за да го издигне по този начин, по-високо от делничната гълчава“.
Петър Увалиев, по повод изложба на Светлин Русев, цитира Пол Елюар „Ако има отвъден свят, той е вграден в отсамния“.
Ролята на Светлин Русев в изграждането на съвременното българско изкуство, в неговото утвърждаване и международно признание е основна. Ще спомена факти, за тези които не ги знаят или са ги забравили. Неговото председателство на СБХ в труден период за културата в България, когато с апостолска всеотдайност създаваше условия за истински творчески живот на художниците от всички поколения. Безспорната му заслуга за създаването на изключителните колекции за българско съвременно изкуство на Петер Лудвиг в Германия, Юго Вутен в Белгия, националните колекции у нас. Създател на тази, носеща неговото име в София и Плевен, незабравим професор по живопис в НХА. Духовен двигател на фондация „Илинденци“ и фондация „Ванга“. Той има дълбока близост с нея. В творчеството на Светлин Русев, Ванга има специално място. Уникалните произведения в църквата и храмовия комплекс в Рупите, серията нейни портрети. „Ванга е храмът и храмът е Ванга… Храмът се изгражда не с правила, а с дела за човешкото спасение – него или го носим в себе си , или сме извън него.“ Тези думи на Светлин Русев казват всичко.
Като казваме свеото сбогом Майсторе, твърдо вярваме, че раздяла с него не може да има. За всички, които осъзнаваме, че той живее и винаги ще бъде с приноса на неговото творчество и обществено дело в духовния живот на България и света.
Дълбок поклон и благодарност към светлата му личност!
Вечна памет за Светлин.
Фондация „Ванга“
