110 години от рождението на Ванга

Ванга – икона и звезда българска

Слово на Рада Добриянова, 3 октомври 2021 г., Рупите

Навършиха се 110 години от рождението на една необикновена и уникална личност – нашата българска пророчица Ванга. Всъщност всичко в нейния, до последен дъх отдаден в служба на доброто у човека живот, бе необикновено. И ако всеки от нас има своя звезда, която осветява нашия път и съдба, то тази звезда сияе без прекъсване, дори когато е невидима в синьото небе, но ние усещаме нейната светлина. А може би самата леля Ванга ни свети там някъде от безкрая и с почти детски звънлив глас ни зове: „Хора, смирете се, на земята е разпрострял пипала адът, но вие заедно сте по-силни от него и ако нямате наблизо църква да се помолите, тогава – небето да е вашият храм…“

И Ванга издигна храм за нас – „Света Петка Българска“. Това бе духовният паметник на нейния мъченически, но обладан от велика хуманна мисия живот.

Вангелия Гущерова живя в две епохи. Родена в Османска Струмица през 1911 г., още 12-годишна, след премеждие в полето, тя ослепява, а скоро след това се развива у нея дарбата да вижда невидимото за останалите, да пророкува, информира, съветва и предпазва хората от злини и катастрофи. Много майки на изчезнали войници по време на войната, я посещават да им даде информация за живота на синовете им. И Ванга, още сама, невярваща на феноменалното у себе си, в началото казва: видя ми се насън. След години, когато се омъжва, тя се премества да живее в Петрич. И Петрич става зона на привличане – повече от един милион хора са я посетили там и са били облагодетелствани от нейното „гледане“.

И все пак, коя бе Ванга? Това най-добре биха казали хората, които я познавахме отблизо. Едни от тях бяхме моят съпруг проф. Величко Добриянов и аз. С Ванга ни свързваше една искрена симпатия, уважение и взаимна обич. В своята единствена по рода си методологично научна социологическа книга „Феноменът Ванга“, моят съпруг написа за нея: „Първата среща с Ванга е като първата любов – остава за цял живот. Да те срещне лице в лице със скъпи за теб мъртъвци, да те разхожда из родата ти и да те запознава с имената на роднини и приятели, да ти наднича и в душата, и в тялото, като ти рисува професионален, характерологичен и здравословен портрет – това не е нещо ординарно, с което можеш лесно да се примириш и забравиш…“

Много учени – български и чуждестранни, са тълкували екстрасензорните и паранормални способности на Ванга, но в случая, аз бих искала да фокусирам вниманието си върху нейната човешка жизнена съдба. Леля Ванга бе образец на дълбоко природно-интелигентна личност и честност. Тя не допускаше лицемерие и подлост около себе си и направо пъдеше хората, у които виждаше „хлъзгави“ черти, както тя наричаше грешните. Другите, праведните, вярващите, християните, тя наричаше „бели“ – хора с бели и чисти души.

Спомням си при едно гостуване в дома ѝ в Петрич, тя каза на моя съпруг: „Коприната ми шепти (тук ще вметна, че ние ѝ бяхме занесли подарък – китайски вишневи копринени чаршафи, донесени от Пекин), Ванга продължи – говори ми коприната, но ние с теб, Добриянов, с ума работим, с него трябва свето да изцеряваме!“ Съпругът ми се усмихна, той не обичаше да се изтъква, но в следващите срещи те двамата често сядаха на пейката пред виличката в Рупите и „бистреха политиката“. Ванга задаваше много въпроси, а Величко ѝ обясняваше за световната икономика, за американските президенти, за наши политици от онова време. Помня, че веднъж Ванга попита: „Ке дойде ли черниот?“ След години наистина дойде първият американски цветнокож президент Барак Обама.

Леля Ванга притежаваше изключителна деликатност в отношенията си с хората, въпреки че понякога говореше отсечено, но винаги казваше нещата направо и много директно и точно. Тя не желаеше да всява паника у тях, затова не им съобщаваше за предстояща смърт. Дори на мен не ми каза, че скоро ще изгубя моя съпруг, но все пак ме насочи към нещо, което аз по-късно дешифрирах като намекване за неотвратимото.

Ванга бе и продължава да бъде неоценим дар за нас, българите, и за света, и за всички, които лично, или опосредствано чрез разкази и книги се бяха запознали с мисията на нейния живот. Но за вътрешния свят на Ванга ние все още можем само да гадаем. Защото нека се запитаме: какво не можеше тази незрима посланичка на всемира? Тя умееше да говори с птици, цветя, животни, орехи, земни плодове, с кравата, която облизва своето теленце и веднага обобщаваше, че майките са добри и трябва да се уважават, казваше също, че възпитанието от майките идва и че в по-далечно бъдеще ще оцелеят само децата със знания – това ще бъдат воините на светлината. Така пророкуваше леля Ванга. Тя дълбоко се вълнуваше от бъдещето на нашата цивилизация. Считаше, че в нея има много грешки, че се унищожава природата, пълни се с пестициди почвата, а водата с отпадъци, и водата ще стане кисела един ден, а дърветата от изсичане ще пламват и сеят пожари. „Природата е по-силна от човека и той ще ѝ заплати, защото земята е разумна“, казваше тя.

И още, че хората трябва да се опомнят, войните на изток да спрат, и сили като Китай, Индия и Москва да се съберат, така пророкуваше тя. Ванга сякаш имаше свръхчувствителни рецептори за всичко, което се случваше в живота, а може би и във Вселената.

Леля Ванга беше добросърдечна, тя живееше за другите и се раздаваше, беше най-щедрият човек, който познавам. Със свои лични средства тя построи красивия храм за вярващите. „Много пари, казваше, това е зло. И за нови болести говореше, но твърдеше, че българите ще ги победят и народът ще се спаси, ако не изоставя земята и възрастните хора. И още много мъдри слова казваше тя, на всеки по нещо градивно, стимулиращо духа, успокояващо душата.

Струва ми се, че колкото и много лични и чути от мен спомени да разкажа за леля Ванга, те никога няма да запълнят целостта, компактността и структурата на нейния жив портрет. Вероятно така си е мислел и големият български художник Светлин Русев, когато е рисувал портретите на Ванга и фреските в храма. И колко съвременна също бе леля Ванга – тя хареса неговото модерно художествено мислене и архитектурата на храма и с това разчупи консервативни и закостенели концепции, които неминуемо се появяват в подобни ситуации.

Феноменалните заложби и боголюбивата личност на пророчицата бяха достатъчно силни и внушителни, за да задвижат процеси от най-значимите и плодотворни присъствия в литературата, изкуството и музиката на плеяда талантливи творци, философи и изследователи у нас и по света. Част от тези уникални творби са дарени и изложени в галерия „Ванга“, която отвори вратите си за благодарните граждани.

Ванга беше един безспорен хуманист с божествен ореол, ако мога така да се изразя. Тя бе и земна и божествена с безграничната си вяра в Бога като изцелител на душите и като тяхна висока цел. Тя беше магнит на човешка обич, привличаше обич и отвръщаше с обич. Тя имаше дългогодишни близки хора, с които по взаимно желание се срещаха често и се наслаждаваха на своето общуване. Това бяха в по-голямата си част български творци, учени, политици, нейни роднини, а така също и много руски и други чуждестранни журналисти и световни знаменитости. Всички те в спомените си представят Ванга като една привлекателна личност, уникална с дарбата си, но и с огромното си любещо сърце.

Такава и аз я виждам в паметта си, спомням си всеки неин жест, мимика и разказ (между другото, ние по-често сме си говорили за нещата от всекидневието и живота си, а също и за извънземните, от- кеякото тя ми е „гледала“), помня, че понякога аз изпитвах болка и жал от това, че тя няма почивка, че непрекъснато чува гласове в главата си, когато попадне в голям град, че няма покой за отмора. Но Ванга беше с велика мисия. Тя имаше важна кауза, тя беше пратеник на светлината за хората и отдаде целия си живот на тази висока цел. Ето защо Ванга се превърна в идол и образец за българите, за всички хора, които се бяха докоснали по някакъв начин до чудесата на живота ѝ.

Дали нейният самоотвержен пример ще отведе човечеството до онези сребърни хора със скафандри, които тя виждаше и с които на свой език разговаряше, но ние не виждахме и не чувахме и за които казваше, че ни чакат да доразвием – нашето знание, доброта, миролюбив?

Всеки има своя звезда, която не угасва дори през деня. Нека погледнем нагоре към небето. Сега там свети една звезда с вид на икона и ни шепти отвисоко: „Хора, смирете се, бъдете добри!“

Защото леля Ванга и в момента е способна да управлява машината на времето. А ние ѝ отвръщаме с незабрава.