110 години от рождението на Ванга

Ванга – икона и звезда българска

Слово на Рада Добриянова, 3 октомври 2021 г., Рупите

Навършиха се 110 години от рождението на една необикновена и уникална личност – нашата българска пророчица Ванга. Всъщност всичко в нейния, до пос­леден дъх отдаден в служба на доброто у човека живот, бе необикновено. И ако всеки от нас има своя звезда, която осве­тява нашия път и съдба, то тази звезда сияе без прекъсване, дори когато е неви­дима в синьото небе, но ние усещаме нейната светлина. А може би самата леля Ванга ни свети там някъде от безкрая и с почти детски звънлив глас ни зове: „Хора, смирете се, на земята е разпрострял пи­пала адът, но вие заедно сте по-силни от него и ако нямате наблизо църква да се помолите, тогава – небето да е вашият храм…“

И Ванга издигна храм за нас – „Света Петка Българска“. Това бе духовният па­метник на нейния мъченически, но обла­дан от велика хуманна мисия живот.

Вангелия Гущерова живя в две епохи. Родена в Османска Струмица през 1911 г., още 12-годишна, след премеждие в поле­то, тя ослепява, а скоро след това се раз­вива у нея дарбата да вижда невидимото за останалите, да пророкува, информира, съветва и предпазва хората от злини и ка­тастрофи. Много майки на изчезнали вой­ници по време на войната, я посещават да им даде информация за живота на си­новете им. И Ванга, още сама, невярваща на феноменалното у себе си, в началото казва: видя ми се насън. След години, когато се омъжва, тя се премества да живее в Петрич. И Петрич става зона на привли­чане – повече от един милион хора са я посетили там и са били облагодетелства­ни от нейното „гледане“.

И все пак, коя бе Ванга? Това най-доб­ре биха казали хората, които я познавах­ме отблизо. Едни от тях бяхме моят съпруг проф. Величко Добриянов и аз. С Ванга ни свързваше една искрена симпа­тия, уважение и взаимна обич. В своята единствена по рода си методологично научна социологическа книга „Фено­менът Ванга“, моят съпруг написа за нея: „Първата среща с Ванга е като първата любов – остава за цял живот. Да те срещ­не лице в лице със скъпи за теб мъртъвци, да те разхожда из родата ти и да те запознава с имената на роднини и приятели, да ти наднича и в душата, и в тялото, като ти рисува професионален, характерологичен и здравословен портрет – това не е нещо ординарно, с което можеш лесно да се примириш и забравиш…“

Много учени – български и чуждест­ранни, са тълкували екстрасензорните и паранормални способности на Ванга, но в случая, аз бих искала да фокусирам вниманието си върху нейната човешка жизнена съдба. Леля Ванга бе образец на дълбоко природно-интелигентна личност и честност. Тя не допускаше лицемерие и под­лост около себе си и направо пъдеше хората, у които виж­даше „хлъзгави“ черти, както тя наричаше грешните. Дру­гите, праведните, вярващите, християните, тя наричаше „бели“ – хора с бели и чисти души.

Спомням си при едно гостуване в дома ѝ в Петрич, тя каза на моя съпруг: „Копри­ната ми шепти (тук ще вмет­на, че ние ѝ бяхме занесли подарък – китайски вишневи копринени чаршафи, донесени от Пекин), Ванга продължи – говори ми коп­рината, но ние с теб, Добриянов, с ума работим, с него трябва свето да изцеряваме!“ Съпругът ми се усмихна, той не обичаше да се изтъква, но в следващите срещи те двамата често сядаха на пейката пред виличката в Рупите и „бистреха политиката“. Ванга задаваше много въпроси, а Величко ѝ обясняваше за световната икономика, за американските президен­ти, за наши политици от онова време. Помня, че веднъж Ванга попита: „Ке дойде ли черниот?“ След години наи­стина дойде първият американски цвет­нокож президент Барак Обама.

Леля Ванга притежаваше изключи­телна деликатност в отношенията си с хората, въпреки че понякога говореше отсечено, но винаги казваше нещата на­право и много директно и точно. Тя не желаеше да всява паника у тях, затова не им съобщаваше за предстояща смърт. Дори на мен не ми каза, че скоро ще изгубя моя съпруг, но все пак ме на­сочи към нещо, което аз по-късно де­шифрирах като намекване за неотвратимото.

Ванга бе и продължава да бъде нео­ценим дар за нас, българите, и за света, и за всички, които лично, или опосредствано чрез разкази и книги се бяха за­познали с мисията на нейния живот. Но за вътрешния свят на Ванга ние все още можем само да гадаем. Защото нека се запитаме: какво не можеше тази незрима посланичка на всемира? Тя умееше да говори с птици, цветя, животни, оре­хи, земни плодове, с кравата, която об­лизва своето теленце и веднага обобща­ваше, че майките са добри и трябва да се уважават, казваше също, че възпита­нието от майките идва и че в по-далечно бъдеще ще оцелеят само децата със знания – това ще бъдат воините на свет­лината. Така пророкуваше леля Ванга. Тя дълбоко се вълнуваше от бъдещето на нашата цивилизация. Считаше, че в нея има много грешки, че се унищожава природата, пълни се с пестициди почва­та, а водата с отпадъци, и водата ще ста­не кисела един ден, а дърветата от изси­чане ще пламват и сеят пожари. „Приро­дата е по-силна от човека и той ще ѝ заплати, защото земята е разумна“, каз­ваше тя.

И още, че хората трябва да се опом­нят, войните на изток да спрат, и сили като Китай, Индия и Москва да се събе­рат, така пророкуваше тя. Ванга сякаш имаше свръхчувствителни рецептори за всичко, което се случваше в живота, а може би и във Вселената.

Леля Ванга беше добросърдечна, тя живееше за другите и се раздаваше, беше най-щедрият човек, който позна­вам. Със свои лични средства тя пост­рои красивия храм за вярващите. „Много пари, казваше, това е зло. И за нови болести говореше, но твърдеше, че българите ще ги победят и народът ще се спаси, ако не изоставя земята и възрастните хора. И още много мъдри слова казваше тя, на всеки по нещо гра­дивно, стимулиращо духа, успокоява­що душата.

Струва ми се, че колкото и много лич­ни и чути от мен спомени да разкажа за леля Ванга, те никога няма да запълнят целостта, компактността и структурата на нейния жив портрет. Вероятно така си е мислел и големият български ху­дожник Светлин Русев, когато е рисувал портретите на Ванга и фреските в храма. И колко съвременна също бе леля Ванга – тя хареса неговото модерно художе­ствено мислене и архитектурата на хра­ма и с това разчупи консервативни и за­костенели концепции, които неминуемо се появяват в подобни ситуации.

Феноменалните заложби и боголюбивата личност на пророчицата бяха дос­татъчно силни и внушителни, за да зад­вижат процеси от най-значимите и пло­дотворни присъствия в литературата, изкуството и музиката на плеяда талант­ливи творци, философи и изследовате­ли у нас и по света. Част от тези уникал­ни творби са дарени и изложени в гале­рия „Ванга“, която отвори вратите си за благодарните граждани.

Ванга беше един безспорен хуманист с божествен ореол, ако мога така да се изразя. Тя бе и земна и божествена с безграничната си вяра в Бога като изцелител на душите и като тяхна висока цел. Тя беше магнит на човешка обич, привличаше обич и отвръщаше с обич. Тя имаше дългогодишни близки хора, с които по взаимно желание се срещаха често и се наслаждаваха на своето общу­ване. Това бяха в по-голямата си част български творци, учени, политици, ней­ни роднини, а така също и много руски и други чуждестранни журналисти и све­товни знаменитости. Всички те в споме­ните си представят Ванга като една при­влекателна личност, уникална с дарбата си, но и с огромното си любещо сърце.

Такава и аз я виждам в паметта си, спомням си всеки неин жест, мимика и разказ (между другото, ние по-често сме си говорили за нещата от всекидневието и живота си, а също и за извънземните, от- кеякото тя ми е „гледала“), помня, че по­някога аз изпитвах болка и жал от това, че тя няма почивка, че непрекъснато чува гласове в главата си, когато попадне в го­лям град, че няма покой за отмора. Но Ван­га беше с велика мисия. Тя имаше важна кауза, тя беше пратеник на светлината за хората и отдаде целия си живот на тази ви­сока цел. Ето защо Ванга се превърна в идол и образец за българите, за всички хора, които се бяха докоснали по някакъв начин до чудесата на живота ѝ.

Дали нейният самоотвержен пример ще отведе човечеството до онези сребъ­рни хора със скафандри, които тя вижда­ше и с които на свой език разговаряше, но ние не виждахме и не чувахме и за ко­ито казваше, че ни чакат да доразвием – нашето знание, доброта, миролюбив?

Всеки има своя звезда, която не угасва дори през деня. Нека погледнем нагоре към небето. Сега там свети една звезда с вид на икона и ни шепти отвисоко: „Хора, смирете се, бъдете добри!“

Защото леля Ванга и в момента е спо­собна да управлява машината на времето. А ние ѝ отвръщаме с незабрава.

Слово „Ванга – икона и звезда българска“

Честване 110 години от рождението на Ванга

Честване 110 години от рождението на Ванга

Стотици хора почетоха паметта на Ванга пред храма й в Рупите

Честване 110 години от рождението на Ванга

Изпълнение на Музикална лаборатория за човека с диригент Йордан Камджалов

Музикална лаборатория за човека

Изпълнение на Музикална лаборатория за човека с диригент Йордан Камджалов

 

110 години от рождението на Ванга

Честване 110 години от рождението на Ванга

 

Публика

3 октомври 2021 г. Честване 110 години от рожзението на Ванга

 

Нешка Робева

3 октомври 2021 г. 110 години от рождението на Ванга

Comments are closed.