Така я запомних

(Публикуван е в книгата „И остави Ванга следа…“)

Преди време написах малък спомен за леля Ванга, в който упоменах няколко случки от нашето общуване. Както тогава, така и сега бях изправен пред сложна дилема: дали да наруша един от основните ми житейски принципи – за въздържане от разгласяване на видяно и чуто, отнасящо се за други хора, без тяхно съгласие, или – да живея със заблудата, че все някога ще забравя нещо, което стана на Рупите пред мене преди повече от 25 години. След дълги душевни терзания реших да разкрия моята истина за леля Ванга. Вярвам, че по този начин ще изпълня не само морален дълг към нея, но ще добавя и нови щрихи към святата `и личност.

Още в началото ще разкажа за случая отпреди четвърт век. Имах служебен ангажимент в град Петрич и се отбих до Рупите да видя леля Ванга. Както вече съм споменал на друго място, ние бяхме близки от 1981 година. Тя ме прие веднага и докато си водихме съвсем обикновен разговор, получи обаждане по телефона, че е издадена книга за нея. Чух, че леля Ванга попита как това е станало без нейно знание и съгласие и ядосана затвори телефона. После продължи да говори тихо, сякаш на себе си. Изрече думи, които оставиха дълбока следа в съзнанието ми. Цитирам по памет част от тях:

– Боже, Боже, какво доживях!… Кой написал книга за мене!… Но нищо, това е само началото… още колко ке пишат, без да познават живота ми!… Тия, които знаят, сега ке мълчат, но все някога и они ке проговорят… Они гледат и ке разкажат коя е Ванга и как е живяла…

В гласа на леля Ванга имаше много мъка и огорчение.

А сега ще се опитам да опиша накратко няколко значими според мен събития, така както непосредствено съм ги възприел.

Голямото желание на леля Ванга бе да построи в Рупите черква, която да носи името на света Петка Българска. През 1992 година се започна изграждането и за малко повече от 2 години строителството приключи. То беше съпътствано с много трудности и неприятности, преживени мъчително от леля Ванга.

На 14 октомври 1994 година леля Ванга изпълни своята мисия и отвори вратите на съградения Божи дом. В този ден храмът бе тържествено осветен и леля Ванга със сетни сили приемаше поздравления от хиляди гости. Наблюдавах нестихващата опашка от чакащи да изразят своята почит и се чудих дали леля Ванга ще издържи докрай. Това шествие продължи няколко часа и свежият въздух в черквата не достигаше. Гледката бе трогателна – леля Ванга, седнала на стола, до нея застанал Митко, придържащ дясната `и ръка, до която всеки искаше да се докосне и целуне. В края на деня леля Ванга даде курбан за здраве.

Около месец след освещаването на черквата бях поканен да отида на Рупите за учредяване на фондация. В основата на това начинание бяха най-доверените хора на леля Ванга – Димитър Вълчев и Светлин Русев. Събитието беше изключително вълнуващо за всички присъстващи. Единодушно се прие решение фондацията да се казва „Ванга“, а леля Ванга бе избрана за почетен председател. Тогава тя обяви, че дарява на Фондацията построения от нея храм, и го изпълни по установения от закона ред.

Следващата година, на 3 октомври, леля Ванга навършваше 84 години. По този повод част от членовете на фондацията се бяхме уговорили на обяд да отидем на Рупите, за да отбележим празника. Случи се така, че аз пристигнах на уреченото място по-рано и след като се информирах от пазача, че леля Ванга и Митко са сами в стаята, реших да им се обадя. Влязох при тях и тъкмо разменихме по някоя дума, леля Ванга се обърна към мене и започна да ми говори, че идват тежки изпитания и трябва да помагам на Митко. Похвали неговата честност и всеотдайност, но сподели и безпокойство от наивността му и прекалената вяра в доброто у хората. В този дух посочи колко много греши в преценката си за допуснати близко до него лица, без да съобщава имената им. Спомена за един от тях, че е интересчия и че на него не може да разчита за нищо, за друг – че е злобен и безбожник, а за трети – че ще направи добро, но и ще навреди. Аз изразих мнение, че Митко ще я послуша и няма да допусне да се създават проблеми. Стори ми се, че моите думи я подразниха, но леля Ванга ги подмина без коментар и започна да говори за отредената съдба на Митко, от която не може да избяга. Затова искала от мене, когато му потрябвам – да бъда с него. Каза и защо разчита на мене. Бях трогнат от думите на леля Ванга и отговорих, че съм готов да изпълня всяко нейно желание. Тя замълча за кратко, въздъхна дълбоко и с тъжен глас прошепна, че това е заръка за напред, когато няма да е сред нас. През цялото време Митко мълчеше. Явно той беше посветен в неща, които аз не знаех, и приемаше със смирение всичко, казано от леля Ванга.

Скоро разговорът приключи и ние излязохме отвън. Там вече чакаха 10–15 човека, дошли специално да поздравят леля Ванга. Получи се много мило тържество. Леля Ванга се разчувства и каза на Митко да донесе и да даде на всички гости по един екземпляр от книгата „Феноменът Ванга“, написана от професор Величко Добриянов. Пое­тът и композитор Петър Баков изпя с тарамбуката си няколко свои песни, а леля Ванга не спираше да ни подканя да хапваме и пийваме. Настроението беше приповдигнато и на никого от нас през ума не му минаваше, че това е последният рожден ден, който празнуваме с леля Ванга. Припомняйки си миналото, съзирам определени знаци, които тя ни е давала за скорошния си край, но тогава кой да се замисли върху тях? (Казаното ми от нея в този ден и пожеланието й да имаме подарената ни книга за спомен, не бяха случайно изречени думи, но това го разчитам едва сега).

Няколко години след като тя си замина от нас, започнаха да се сбъдват едно подир друго нейните предсказания и оценки за някои от най-близките съидейници на Митко. По това време той стоически и мълчаливо понасяше нанесените му удари, а аз откривах за себе си хората, стоящи зад казаните от леля Ванга думи, и трудно ги приемах в новите им образи.

Дойде и денят, в който бях потърсен от Митко за решаване на важен въпрос, свързан с фондацията. На мига в съзнанието ми изплува срещата с леля Ванга и изпитах огромно задоволство, че ще изпълня обещанието, което й дадох. За мене това бе голяма привилегия, отредена ми от леля Ванга, и се гордея с оказаното ми доверие.

Октомври 2016, Рупите