На 3 октомври 2011 година се навършиха 100 г. от рождението на Ванга. В комплекс „Ванга“ в Рупите от ранна сутрин се стичаха хиляди нейни поклонници. Отслужи се тържествена литургия, а след това беше открит паметник на Ванга. Изработен е от скулптора проф. Емил Попов и дарен на фондация „Ванга“.
Паметникът е с височина 1.80 м, а пророчицата е изобразена седнала на пейката до масата, където е приемала нуждаещите се от нейната помощ хора. Скулптурата е изработена от месинг и покрита със сребро. Тя ще посреща занапред всички посетители на Рупите вляво от мостчето, което води към храма „Св. Петка Българска“.
Акад. Светлин Русев, скулпторът проф. Емил Попов и Димитър Вълчев
Акад. Светлин Русев
100 години след рождението на светицата Ванга
Слово на Светлин Русев за 100-годишнината от рождението на пророчицата.
Днес ни е събрал светъл повод – сто години от рождението на пророчицата и мъченицата Вангелия Гущерова!
Светицата Ванга!
За тези, които познаваха Ванга, за тези, които се бяха докоснали до нейната светлина, за всички – по-близки и по-далечни, които носеха в себе си нейната спасителна вяра – Ванга беше Дар на съдбата и на Бога.
Ванга беше изпратена от света на Светлината в света на земните изпитания с мисия на доброто, обичта и спасението.
Ванга беше живото потвърждение за космическото единство на света на Отвъдното, света на земните привидности и върховенството на Бога.
Ванга беше част от Божествената вселена, до която достигат само избраните за изпитание! Ванга изстрада в своя земен път вярата си в божественото начало и като негов истински пратеник безкористно му служеше за духовното и физическо изцеление на неговите объркани поданици.
Ванга беше спасение и път за безпътните, и надежда за безнадеждните.
Ванга виждаше отвъд зримото – това, което е било, това, което е, и това, което ще бъде. Тайните на невидимото и неуловимото бяха достъпни за светлината на душата ѝ. А душата на Ванга беше Храм, в който вярата, добротата, обичта и отговорността бяха негови служители.
„Ванга е храмът! Храмът е Ванга! – не е само прозрение на пророчицата, а духовно завещание, неподвластно на мимолетните страсти и пристрастия на времето.
Ванга докосваше цветята така, като че ли галеше душата на природата, а тя благодарствено ѝ разкриваше тайните и мистерията, с които времето и съдбата я бяха белязали.
Ванга беше високо извисен дух, изпратен тук – на нашето греховно земно ниво – да буди спящите, да озарява слепите, да спаси човешкото в човека.
Ванга беше дарена със сила, отвъд възможностите на живите, което не я спаси от завистта, изстъпленията и агресията на низши духом чиновници на привидното служене на вярата. И колкото повече съчки хвърляха в кладата безумците, толкова повече разгаряха доверието, вярата и любовта към Ванга!
Ванга беше вярваща извън служебната каноничност, носител на онази Вяра, с която единният Бог обгръща с любов своите деца.
Ванга виждаше и живееше в света на заминалите, преди да се родят и в света на неродените, изминали своя земен път.
Ванга изстрада земното несъвършенство. Човешкото насилие и жестокост преминаваха извън времето и пространството през нейната светла душа, оставяйки дълбоки рани на скръб и безнадеждност.
Защо Ванга беше изпратена като дар Свише в тази сиромашка България, преминала през робства, кръв и насилие и оцеляла в съвременните изпитания и страдания, на нас, простосмъртните, не ни е дадено да знаем.
Сто години след нейното рождение, Ванга е тук – жива и осезаема, молеща, задължаваща и предупреждаваща. Просто и чисто като дихание на излитаща светла душа звучат последните ѝ думи:
„Не си завиждайте! Помагайте си! Работете заедно! Бог на всеки ще даде според делата му.“
Благодарим ти, лельо Ванге!
3 октомври 2011 г., Рупите
