Фениксът на християнската вяра, надежда и любов

(Публикуван е в книгата „Ванга – земна и неземна“)

Обичах да снимам с фотоапарат като дете, снимах и Ванга на Рупите, без да подозирам тогава, че замразявам парченца история. За някои днес вече са равностойни на икони.

Фотографирането е красиво, но си има и особеност – фотографът го няма на снимките. Тогава фотоапаратите бяха механични с ръчна нагласа и освен чувство за красив кадър трябваше да имаш и много добри познания за фото­апарата, с който работиш, за да излезе нещо.

Затова когато една вечер Ванга ме попита защо не дам на някой да ме снима, казах ѝ, че няма смисъл, другите снимат или размазано, или извън кадър, а често и двете. Тогава Ванга рече:

– Седни при мен, тези ще излезат! – после връчи фотоапарата на човек, хващащ такова нещо за пръв път, който направи вечерни снимки на стайно осветление с ръчно-механичен фотоапарат, но снимките, както каза Ванга, се получиха! Снимките са направени на един Великден, наистина Велик ден, който вече никога не ще се повтори, поне не и през този ни живот.

На снимките с Ванга съм с баща си Стоян и с човека, който за Ванга беше Син, а тя за него Майка – Митко. Ванга каза:

– Тия снимки ще станат, знаеш ли защо ти рекох да ги направим? Ще дойде ден, ще се промените, ще дойде друго време и тези снимки един ден да ги видите и да си спомните, че е било това, че го е имало! Ще се родят деца и един ден като си играят да извадиш тия снимки, да седнеш при тях и да им кажеш: Знаете ли, деца, кой е това? Това е Ванга… и да им разкажеш! Приказката за това, което е било!

Това всъщност е историята на света: велики и огромни, събитията се случват пред мънички свидетели, които сграбчват по едно мъничко парченце от тях и го понасят през живота си, да го предадат по-нататък по реката на времето на другите човеци, които не са били тогава  там, където пръстът на съдбата е докоснал един народ или цялото човечество, променяйки го завинаги. Аз съм един от десетките хиляди мънички свидетели на божественото чудо Ванга, с моето мъничко парче от голямата истина за вас.

Ванга знаеше, че хората се променят, времената се променят. Огънят без нея изгасва и трябва да запазим нещо от онова Начало, подарено ни от нея. Поне една искра – тази на Вярата или Надеждата, а може би на Любовта… Една искра на началната чистота от светостта и дивността на Бог и Светите сили, за да може колкото и да е мрак един ден, Божията милост да я раздуха тази запазена искра в душата ни и да запали пламъка, който ще ни спаси от самите нас…

***

И ето днес, спомням си я – пазителката на искрата на божествеността у човеците, носителя на Божията светлина, около която ние се трупахме, а тя се мъчеше да я запали и у нас, за да я носим в себе си – за себе си и за да я предадем един ден на тези, които не са били при нея…

…също както Исус с разликата… както казваше Ванга: – Всичко ми сториха, много болка ми причиниха, що ли не ми правиха и мъчиха! Мене само дето не ме разпнаха!… само не ме разпнаха!… и с другата разлика, че след Исус имаше кой да напише библейските текстове и днес хората като ги четат, да го виждат жив пред себе си и чувстват до себе си… А нея, Ванга, кой да опише? Как да се опише безкрайното? Как джуджетата да опишат великана?

Ние виждахме нозете ѝ, а снагата на нейната душа се губеше в небето, нейде там в безкрая и вечността, където нейното лице смирено стои до това на Бог, заедно с Исус, силите, светците и мъчениците, и моли за нас. Цял живот нищо не поиска от Бог за себе си, само прошка и светлина искаше за своите мъчители човеците.

***

Как да намеря в студената пепел на моите спомени поне една искра за теб, читателю?

Ще ти стигне ли тая една искра, за да си представиш пламъка на божествената мълния – ВАНГА!

…то ще е като без да си виждал, да си представиш планината, гледайки камъче, или морето, гледайки кофичка с вода. Защото в ежедневната ти и привична човешка реалност, колкото и голямо да е едно събитие, то винаги си има граници – за разлика от човешкото въобръжение. Е, с Ванга е обратното, колкото и да е безгранично едно човешко въображение, то винаги ще е ограничено в сравнение с безкрайността на реалността на Ванга.

***

Началото: това, което помня… иначе другото, истинското свято начало, създаването от Бог на мъничката ми, но безсмъртна душа, заключването ѝ в тялото, което ще я измъчва и изкушава през земния живот… Истинското, духовното начало на връзката ми, а и на всички нас с Ванга, е скрито като част от тайнството на нашите души и ще се разкрие един ден пред нас, когато се върнем в пространството и времето на нашето създаване, срещайки самия Създател.

Първият ми съзнателен спомен, когато светлината на Вангината сила се спря върху мен, беше в първи клас. Няма случайни неща. Противопоставени в моята душа, училището на човешкото познание е трябвало да склони глава пред Църквата на Божията истина.

Случи се на Рупите, беше вечер, възрастните бяха при Ванга в къщичката ѝ, а аз на двора играех около лампата, ловях идващите на светлината насекоми. В една кибритена кутийка затворих два особено красиви. Някой дойде при мен и ми каза, че Ванга ме вика.

Отворих вратата на малката ѝ къщичка, малка отвън, но изпълнена отвътре с повече щастие от най-големите дворци, с повече знание от най-големите университети и с повече доброта от най-големите благотворителни организации. И най-големите човешки творения са нищожни в сравнение със създаденото от Божията десница, протегнала се към човечеството и положила Ванга сред нас, на Рупите – може би е най-големият подарък за човечеството след Христос.

Влезнах, целунах ръката на мъченицата и седнах на миндерчето срещу нея. Възрастните си водеха техните разговори, аз си клатех краката и си мислех за добротата на Ванга, как сигурно е много умна и така разгадава хората, а понякога сигурно си измисля, за да даде надежда на хората – че как би могла да знае всичко – даже бъдещето!… И тогава Ванга се обърна усмихната към мен и каза:

– Извади кибрита си от джоба, че бръмбарите го изядоха! Зеленият с рогчето вече излиза, ще ти изгризат и панталона, да видиш Наташка (майка ми) какво ще те прави!

Аз изумен бръкнах в джоба и извадих кибрита с бръмбарите, за който самият аз бях забравил, и наистина – бръмбарите го бяха прогризали, а зеленият с рогчето си беше подал главата и вече се измъкваше.

– Значи така – продължи да се смее Ванга. – Няма как да знам аз всичко!? От доброта си измислям? Ааа! В училище за Бога какво ви учат? Че няма! Лъжат! Има Бог! Има!

Ти за книгата знаеш ли!? Една е! Чувал ли си за Книгата!? Библията! Чети я – всичко е там!

А после като се почна – как карам колело, спускайки се от тепето и връхлитайки през булеварда (айде нашите ми взеха колелото), че на покрива на гаража с дечурлигата пушим свити от вестник цигари (нашите, я ела ми тук!), как ходим след училище на Марково тепе (тогава го доразрушаваха чрез взривове) и крадем взрив и го хвърляме в огъня (айде пак охканията на нашите)… И оттук нататък, години след години бях свидетел на божественото ѝ излъчване, на помощта и на изстрадалите, напътствието на изгубилите се, утехата на неутешимите, изцеляването на болните, порицаването на грешните и приласкаването на богочестивите. Като през всичките години повтаряше и на мен, и на околните – да четем Библията, защото всичко е там! Няма да забравя първия път, когато с озарено лице и протегната ръка с пръст, сочещ невидимото за нас, учеше: Ти за книгата знаеш ли!? Една е! Чувал ли си за Книгата!? Библията! Чети я – всичко е там!

Когато след два-три месеца пак бях при нея, попита: – Чете ли книгата?! Отговорих плахо, че съм я прочел. И какво разбра? – попита Ванга и без да изчака отговар от мен, засмяна заръча: Прочети я пак!

Често казваше: Боже, Божеее! Хора ми идат от другия край на България, идат ми от други държави, нямат болка, а да питат: Кажи, Ванге, тук как да постъпим? Кажи, Ванге, тук защо така стана? – А бре, защо сте ми дошли вие? Книгата нямате ли? Библията! Там го има отговора на това, що идете да ме питате!? Идвате ми тука аз да ви я чета!?

***

Бях в училище, когато предсказа падането на комунизма, влизането на България в Европейския съюз и НАТО, войните и изхода им – и всичко това от една до 20 години преди да се случи! Както и съдбовни моменти в живота на много хора. Сбъднаха се всичките!

Спомням си за влизането на България в Европейския съюз как каза: България ке влезе и у Европа, и у НАТО! Е, и!? Ти, дете, гледай ти да влезнеш у Европа, остави държавата, оти тя България ке влезе у Европа, ама малко от българите ке влезат – много ке си останат у беднотията.

***

Родителите ми, и аз с тях, заминаха на работа в Румъния. Ванга, смеейки се, рече:

– Лелее! Майка ти дето така не обича високо – я гледай, ще ви турят на 6-ия етаж (по това време на комунизма в Румъния имаше организация, която разпределяше къде да живеят чуждите граждани).

– Ами, казвам аз, страх е от земетресение!

– И ще има – рече Ванга. – Но няма страшно! Един път ще бягате от земята, а втори път от хората с пушки, не бойте се, няма да пострадате!

И наистина имаше земетресение някъде 1986 г., доста силно, но без последици. А по това време в Румъния милиционерите ходеха с автомат през рамо, а не с пистолети, та аз ѝ казвам на баба: ето свърши се с бягането, ти каза, че два пъти ще се бяга – от земята и от хора с пушки, ама те там ходят с пушки милиционерите и ти като си гледала, си решила, че бягаме и от тях.

–Не! Не! – викна Ванга. – Ке има още веднаж да бегате! Не съм аз сгрешила нищо! Война ще стане там за кратко, ще утрепят Чаушеску!

В абсолютно изумление аз ѝ отговорих:

– Ама бабо! Ти не знаеш как го пазят! И армия, и милиция на всяко кръстовище! Като се движи той, спират движението на половината град! Ти не знаеш как го пазят! Че кой ще го утрепе!?

– Ке го утрепат! И жена му и нея! А ти питаш кой? – Ми как кой!? Е, те тия дет го пазят с автоматите – е те ще го утрепят! Те! Та няма аз с тебе да го утепаме я!

Така и стана: имаше малко земетресение, от което побягахме, и две-три години след това през 1989 г. беше извършен предсказаният преврат в Румъния и диктаторът Чаушеску с жена му бяха разстреляни.

***

Бях ученик в училището при посолството на СССР в Букурещ по време на перестройката.

Москва обявява референдум за или против съществуването на СССР и тогава директорът на училището заедно с политическия съветник на посолството, както и други дипломати ми дадоха задачата да питам Ванга – ще го има ли СССР? Щом се озовах при Ванга, без да казвам нищо, тя започна: Пращат те тези и тези, кажи им – СССР няма да го има! Върнах се и предадох думите на Ванга на руснаците, които изпаднаха в такава депресия, какъвто махмурлук дотогава не бяха имали!

Дойде народният референдум и не щеш ли изненада – гласуват „За“! Да го има СССР!!!

Руснаците пищят от дива радост, викат – Ванга не позна!

Потресен бях! Ванга сгреши!? При следващото отиване при Ванга казвам:

– Бабо Ванге, сгреши! Ще има СССР!!!

Ванга се засмя и ми казва:

– Бог не греши! Истината е една! Кой бре дете, те излажа тебе, че ще го има СССР!?

– Ами как бе, бабо! – ѝ викам. – Имаше референдум! Народите гласуваха на референдума: За! някъде 80%, над 100 милиона души! За СССР!

Ванга ми рече:

– Дете, ти мен като беше тук предния път, пита ли ме как ще гласуват хората на референдума? Не! Ти ме пита ще го има ли СССР! И пак ти казвам – няма да го има, скоро ще падне и ще се хванат гуша за гуша!

– Ама как! – изумен пак не разбирам аз – всесъюзен референдум имаха, бабо, на целия народ и гласуваха за!

– Абе, дете, детеее! – рече Ванга. – Кой го интересува народът що е гласувал!? Ке падне ти казвам, още малко му остана на СССР…

Върнах се и предадох на посолството на СССР разговора – ефектът у едни бе ужас, у други униние, у трети неверие – как!?… Е, малко след това опити за преврат, бунтове, гуша за гуша и СССР се разпадна, както беше предсказано.

***

Започнаха проблемите в Югославия, имах приятели, деца на сръбски дипломати и военни. Ванга ми казва: – Кажи им да предадат на родителите си, като пишат до големите си шефове тоя месец, да пишат така: Ванга е казала: на война да се не тръгва! Че своя и чужди народи ще измъчат!

Тия големите у Сърбия са глупаци, те не знаят свето на кой живеят! Те си мислят, че ще пратят танковете и народът ще се уплаши – не! Те ще сгазят един, ония ще застрелят друг и кръвта ще рукне! Те си мислят като пратят танковете ще изплашат всички и за 3–4 дена и айде готово! Ке си одат дома! Ама не! Не! Ще са войни 10 години! И да им кажеш най-високо в Сърбия да предадат: Не почвайте война, щото ще я почнете за земи кои не са ваши – а ще свърши тая война като загубите земи, кои са ваши!

Предадох това послание и огромен шанс да се спасят толкова души… Но знаем тъжния резултат, както го предсказа Ванга. Сърбия тръгна да се бърка в чуждите работи и да покорява чужди земи, в една, както я смятаха, лесна и предрешена война – а нагазиха в 10 години кръв и свършиха както беше предсказано – размазани и с големи териториални загуби!

***

За македонците Ванга обичаше да се шегува така: дойдат при нея и кажат: Добър дан!

– Ааа! – извикваше Ванга. – Няма добър дан! Не знам я чужди езици, искам преводач!

– Вай!– писваха македонските гости. – Немой така, стринке!

Македонците са българи, казваше Ванга и ще дойде ден, вие ще го видите, когато Македония ще се върне пак на България. Питах я как ще го направим, Ванга отвърна, че ние нищо няма да правим, а големите (държави) ще решат и ще ни я върнат. Тия сега що викат, че са македонци, ще дойде ден они сами ке се сетят, че са българи и сами ке си дойдат у България.

***

Имах познати състуденти от Албания.

– Гледам има у университето приятелчета, деца от Албания?

– Има, бабо – отговарям аз.

– И какво казват за Албания?

– Ами бабо, оплакват се, че много зле било, много са бедни.

– Ще стане и по-зле преди да се оправят! Пак стрелби, пак изстрели! Но от мен да знаеш, всички говорят за Турция, за Гърция. Ама на мен Албания ми е интересна, Албания! Там ще става интересно, големи неща ще стават там! Ще дойде ден Албания ще стане голяма работа! Това курорти там, това туризъм, работа, търговия! Всичко ще има – голяма работа ще стане от Албания!

– Ама бабо! – извиквам учуден. – Те са много зле! Как ще станат толкова големи и толкова добре!?

– Е, айде да видим де! Ке си жив, ке видиш! Ти само гледай към Албания и ке видиш как ке расте!

– Еми как ще успеят!?

– Как, как – като решат най-големите (държави) да го направят и ще го направят!

Малко след това почнаха размирици и промените в Албания, а за предсказаното ѝ развитие мисля няма нужда от коментар, то е пред очите ни, само Косово да споменем е достатъчно или магистралата Прищина–Тирана.

***

Веднъж отидох при Ванга след като бях гледал фантастичен филм за космоса и я питам:

– Ще дойде ли такъв ден като на филма? Хората да имат градове в космоса и на други планети?

– Да, каза Ванга, ще живеят в космоса хора и на Марс ще има, и на Луната. Ще работят там, ще вадят разни там за учените неща, що им викат минерали ли, нови ще открият с много енергия, енергия ще дават.

– Това е прекрасно! – развиках се аз с такъв холивудско-телешки възторг, направо просълзен. – Това е невероятно! Ах, че ще е хубаво! А, бабо, бабо, заеквах щастлив аз – ще стане ли по мое време да отида и аз!?

Отговорът беше тъй неочакван!

– Е, и? – рече Ванга. – Какво от туй, че ще има сгради с хора у космосот!? И що, че ще се работи на Марс и на Луната!? Ще има – ама да не си ти там! Ти знаеш ли как ще живеят тези там? Че половината ще измират, ще се връщат болни и сакати!? Никой за убаво нема да иде там – за пари ке одат сички или по наказание. Две години да изкара без да умре, после за цял живот може да не работи – ако се върне! Ад ще бъде там за тия хора, ад. Какво му е убавото, че ще идат да копат на Марс? Че те и тук си копат! Кое ще се промени от това? Ще престанат ли хората да лъжат? Да крадат? Да убиват, да насилват? Не, няма! И у космосот ке живеят и на Луната, и на Марс, и пак ке си завиждат, ке се лъжат, ке се трепат. Бог иска да види да няма вече злоба, да няма завист, да няма да крадат, да лажат, да няма да убиват! Е, те това е, дете, добротоо! Това е светлината, тогава ке биде Рай! А ти – голема радост вика – ке копат на Луната! Да копат! Я нема да ида там да копам! – засмя се Ванга. – На всички тея открития, работата е важна! Пътят! Човеко да мисли, съмнява се, учи, работи, опитва, разочарова се, пък успее и радва се! Важ­ното на тия работи и тия открития, и на туй що човекът създава, е душата и умът, дека му се развиват и ликуват! Да се направи нещо, да се изобрети, на хората да им помага в живота. Иначе всичко това кое е – няма го! Ти гледаш – кола, гледаш злато, изтрепаха се за това злато! А то го нема! Нема го! Ето, ти гледаш тук – и Ванга затропа с пръсти по масата, – и какво виждаш? Виждаш маса, а маса нема! Нема нищо тука! – и зачука по масата. – Тая маса, и една кифла мермелад, и парче злато, са отдоле, дълбоко отвътре – едно и също! Там що му викат – молекуле, атоми, това електроне и по-надоле и по-надоле има още, а най-отвътре нищо нема – само сила, само енергия! Една е и за конско гюбре (говно) и за злато! Силите от нищо ке ти направят маса, от масата хлеб ке ти напраат да ядеш, от хлеба – злато! Нищо със себе си не носат оти они сичко си имат, енергията тя е насякъде. А човеко е от Бога създаден! Човеко е на Бог дете! И човеко това го може, както и в Библията са кажали, можеш планина да преместиш! Секи човек може! Ако има Верата! Верата, ако има, в Бога! Ама я нематее, немате я!

***

Попитах я един ден след една книга за изчезващите видове, наистина ли сме виновни хората за положението. Ванга рече:

– Хората много обичат да се правят на големи, малко нещо да свършат и айде, ще кажат: Човеко победи природата! Беля нещо направят и айде – Човеко унищожи природата.

И почна потресаващ разказ за това как е създаден и как работи механизмът, наречен Земя, как създава няколко вида енергии, някои свързани с други няколко вида енергии, произвеждани от механиз­ма Слънце, и целият този механизъм, създаден за нас с една цел – да имаме дом.

– Всичко е от небето, от Слънцето! Оттам идва главното! Което е било, пак ще бъде!

Ще дойде време ще почнат да се вайкат – айде, климата се меня, отидохме си! Тия учени колко много знаят и са толко слепи. Как не виждат? Това газ, това петроло, това въглища откъде го вадат? От ледовете, от пустините – а някога там са били езерата и реките, горите, животните. В пустините като ходят какви рисунки намират в пещерите? На реки, езера, на животни, хора обработват земята. Е, ке дойде ден и дето са сега ледовете и пустините – пак ще са езерата и реките и горите и обратно – кое е било пак ке биде, човеко не може да го промени, така работи Земята и Слънцето! Човек забравя на колко години е тая земя, тая природа – милиарди, милиарди! А, човеко откога пристигнал е? Какви промени, всичко, което ще дойде, вече е било!

– А динозаврите как са изчезнали? – попитах.

– От небето! – рече Ванга. – Казах ти, всичко е от небето. Дошло е време да ги няма, махнаха ги и тях, и горите, които бяха, повалиха ги. Не може човек да живее с динозаври, а така сега го имаме и петроло, и газта, и въглищата.

– От небето, значи метеорит ли е ударил? Така ни учат в училище – казах аз.

– Не, не само, те учените търсят се едно да е! Всеки нещо си наумил и там рови и кое съвпада с неговото ще прибере, а кое не – ще захвърли! Всеки иска он да се изправе и да каже – па я това ги изтрепа – а аз го открих! Ма то не е така, то не е било случайно, че измреха, много нещо е било да ги изтребят тия динозавре и да полегнат тия гори. Имало е и метеорити, и болести, и дъждове отровне, и други. Ама те учените се под носа гледат и се днешния свят гледат! А не се сещат колко е бил различен тоя свят от оня и колко пъти се е променял. Всичко е било различно и не само, ами е било време кога се е и променяло за дни, за един ден. Имаш лято сутрин, а на обед люта зима. От Слънцето, неговите енергии са се сменяли, и земните и те. А това на Земята как ни тегли, що му викат учените, гравитация? Притеглянето – е как един се не сети бре! То не е било всякога като днес, колко са слепи, имало е времена друго е било, по-малко и радиацията друга, затова са били ония гори, ония високи дървета, ония огромни животни! И радиацията и тя, тя е смърт, ама е и живот – всеки ден ново животно и ново цвете се раждаше! После почнаха, промениа притеглянето, увеличи се и почна да се мени често. Ето и се разболеха и почнаха да мрат динозаврите и да падат горите, а на малките животни нищо не им стана – те полегнат и полежат, а големите падне и умре или се разболее оти колко е по-голямо, толко по му действа гравитацията – и така ги изтребиха.

***

И безброй други случки ни обсипваха като искри през годините на срещи с мъченицата Ванга.

Да не забравяме и как в годините на комунизма, когато църквите се разрушаваха и изоставяха, тя казваше, че ще построи църква и с това мисията ѝ на Земята ще бъде завършена и ще си тръгне… и днес църквата храм „Св. Петка Българска“ блести във Вселената – Дом за Божиите сили, място за преклонение и молитва на човеците.

На Земята започна десантът на Доброто – дните на Злото са дълги, но преброени…

***

А мракът през всичките тези години непрекъснато я удряше и удряше, разярен, че Ванга измъква човешките души от него и ги връща обратно към светлия път.

И колко много черни души мечтаеха да я видят сломена и прикована като Прометей – за да не може да дари Господната светлина на затъналите в чернилката на греха, омраза и нещастието човеци!

И колко малко светли рицарски души имаше около нея, щитове срещу поне част от мръсотията и болката!

Ванга казваше, милвайки ги с думи:

Светлин (Русев) – от първооснователите, той е на мене татко, на мен е баща, на мен е брат, на мен е всичко!

Нешка (Робева) – моите очи, моя сестра и подкрепа!

Митко (Вълчев) – той е мойто дете!

…както и други светли души – да прощават моята безпаметност.

ВАНГА – да се свети името ѝ, успя!

Мисията ѝ беше изпълнена – църквата храм „Св. Петка Българска“ беше построена върху нейното мъченичество и саможертва, сега Светлината си има Дом на Земята.